Има една универсална шега сред майките – кафето винаги се пие студено. Но за майката на дете с церебрална парализа дори възможността да си направи това кафе понякога е лукс, изискващ сложна логистика.
Когато животът ти е подчинен на графици за рехабилитация, прегледи, упражнения у дома и ежедневна, физически изтощителна грижа, границата между теб и детето се размива. Ти спираш да бъдеш отделен човек и се превръщаш в продължение на неговите нужди. И тогава се появява тя – Вината.
Смазващата, парализираща вина, която те връхлита в мига, в който си помислиш да направиш нещо само за себе си. „Как мога да отида на фризьор, когато тези пари могат да отидат за още един час терапия?“, „Как да изляза с приятелки, докато детето ми има нужда от мен?“
Всички сме чували правилото при полет: при аварийна ситуация, първо поставяте кислородната маска на себе си, а после на детето си. Ако вие не можете да дишате, няма как да спасите него. В живота с диагнозата ЦП, това правило е закон за оцеляване.
Грижата за себе си не е егоизъм. Тя е необходимост.
Затова отворихме вратите на „Мястото на мама“. То не е просто красива стая с удобни мебели. То е вашето право на топло кафе. То е онзи ваш, извоюван час, в който не сте болногледач, шофьор или терапевт. Часът, в който си поемате дъх, за да заредите батерията, която захранва целия свят на вашето дете.
Когато първите майки прекрачиха прага ни, видяхме колко им е трудно просто да се отпуснат. Телата им бяха напрегнати по навик. Но с всяка следваща глътка чай, с всяка споделена усмивка, виждахме как раменете им се спускат, а в очите им се връща светлината. Не се чувствайте виновни, че имате нужда от почивка. Заслужавате я. И ние ви я пазим тук.
