Skip links
Илюстрация на жена, която си позволява да остави очакванията и да си поеме дъх.

Митът за супермайката: Защо имаме нужда да свалим невидимата пелерина?

Обществото обича героите. Обичаме историите за хора, които преодоляват немислимото с усмивка и несломим дух. Затова, когато хората срещнат майка на дете със специални потребности, най-честото, което ѝ казват, е: „Ти си истинска героиня!“, „Ти си супермайка!“, „Аз не бих се справил на твое място.“

Казани с най-добри намерения, тези думи често тежат като олово. Защото зад „супермайката“ се крие една обикновена жена, която просто няма друг избор, освен да се справя.

Невидимата пелерина на супергерой, която обществото намята на раменете ѝ, е изтъкана от очаквания: да бъде винаги силна, да знае всички медицински термини, да координира безброй терапии, да не се оплаква, да не плаче. Но тази пелерина задушава. Тя шепне, че ако днес си уморена, ако днес си изгубила търпение или просто искаш да избягаш за час – значи се проваляш в ролята си на герой.

Истината е, че супермайки няма. Има жени, които са безкрайно уморени. Жени, които изпитват страх за бъдещето. Жени, които понякога плачат тихо в банята, пускайки водата, за да не ги чуе никой. И те имат отчаяна нужда от място, където да не бъдат героини.

Именно затова създадохме „Мястото на мама“. То е замислено като светилище, в което пелерината може да остане на закачалката до вратата. Тук никой не очаква от теб да бъдеш силна. Тук е напълно приемливо да кажеш: „Днес ми е много тежко и не знам как да продължа.“

В „Мястото на мама“ можеш да бъдеш просто човек. Можеш да бъдеш уязвима, да бъдеш разбрана, да помълчиш или да се разпаднеш на парчета, знаейки, че има кой да ти помогне да се събереш отново. Защото истинската сила не е в това никога да не падаш, а в това да имаш къде и пред кого да признаеш слабостта си.

Оставете коментар